Е, туй на нищо не го прилича!!! Прокълната съм! Пак ми скъсани обувките, като лявата е непоправимо увредена...Втресе ме...Щото във връзка с това, че нося 34 номер, закупуването на нови обувки при мен е нещо средно между Ходене на Богородица по мъките, Светата инквизиция и Записките на Конт дьо Сад, с известни примеси на мазохизъм от моя страна.Та, докопам ли се до някакви ставащи ми обувки, ги нося докато пуснат бяла перушинка...
Тръгвам.

В магазин номер едно, с целия си наивитет, тръгвам да си избирам...и после да питам за номер...О, Свещена простота!!!Получавам ехидни усмивки и отговор "няма!".В номер две, освен ехидство ме съветват да ида в детски магазин...В номер три, погледи "ти си се побъркала!" и предложение да си купя кво да е, и да слагам памук отпред...(?!?)Някъде към осмия - утвърдителен отговор...Уррра!!!

Сядам на заветното столче, снабдяват ме с едно чорапче със съмнителна чистота(щото си забравих) и ми се поднася дясна обувка, безумно остра и в някакъв доматеночервен цвят...Преглъщам цвета, пробвам - става...трескаво искам другата...Носят.Не става - голяма...И тогава продавачката се изцепва:"Ми, госпожо, сигурно имате разлика между краката!?"

Е,..това вече,...НЕ! Изправям се застрашително от столчето и, както съм с една червена обувка и една маратонка, както съм касдисана и кипнала...и заявявам членоразделно, и добре артикулирано, че какво имам между краката, си е лично моя работа и нея не я касае из-об-що!!!

Сигурно е имало нещо в целия ми дребничък ръст, наострен в поза "бау!", защото и двете продавачки се юрнаха подплашени да търсят ешката на дясната ми обувка, мятайки сегиз-тогаз стреснати погледи към заплашително намръщената ми,  и изпълнена със справедлив гняв, и обидено достойнство персона.

Намериха...Стана...Сега се прибирам, прегърнала заветната кутия и замислям злодейски планове, да си боядисам някой кучур в червено,та да ми хармонира на доматените обувки, които (щото са остри) сигурно след две обувания ще вирнат носове нагоре, като на Малкият Мук, ама...карай!

И толкова ли да не е?Само трябва да се погледне философски на нещата - перфектни няма!:)