Постинг
14.05.2010 18:39 -
Да умреш красиво (или какво е да си мъж)
Той знаеше, че умира. Много лошо го удариха този път. Все го бяха удряли, но сега беше много силно и той умираше.
Беше се свил в тъмното, а животът му се редеше като на филмова лента пред очите му. Откъси, моменти, възходи, падения - миговете на най-бълбукащ възторг и на най-тежка депресия.
От тъмното си и закътано място той чуваше бръмченето на някакъв сешоар, гъгнивите реплики от нечий телевизор, далечният лай на куче и ехото от преминаващ някъде влак. Тук, при него, бе тъмно и само хлуящият нощен въздух го галеше с хладината си.
Рано му беше още...рано. Но след такъв удар никой не би останал жив.
А не му беше за пръв път... Бяха го удряли доста пъти и все беше оживявал, все беше се изплъзвал. Беше се скривал за малко, докато си отгледа сили и пак политаше - по-силен от преди.
Той се обърна тежко към стената и проскърца със зъби. Умираше. А беше прекарал живота си в постоянен стремеж да доказва, че не е кръвопиец, че е мъж - напразно. Удряха го...и удряха, и удряха. Една безкрайна фиеста от удари. По него. С каквото им попадне - сякаш беше самото зло.
Обидата отпълзя нанякъде и в съзнанието се занизаха пак миговете на краткия му живот. Гласовете на жените, които бе имал, тембърът на всяка една от тях, усещането за жена, аромата им...всички онези афери, които бе изживял. Сега се нижеха в красива панорама пред него. Дните му, нощите, слънцето, градините, цветовете, плодовете, летните бризове, мистичната плахост на лунната светлина... Всичко. Цялата палитра от красиви мигове на живота му...
Умираше и съзнанието му бавно гаснеше, свиваше се подобно на сгърчените му вече крайници... И ако можеше да се усмихва - щеше да го направи, защото последните му секунди бяха неземно красиви.
Кракът на скрина се отмести и в тъмното ъгълче между него и стената плисна силна слънчева светлина.
- Ааа, ето го! Виж, къде се бил скрил?! - жената се обърна към седящия на дивана мъж, зяпнал в телевизора.
- Кой, бе жена?!
- Ми, комара, бе! Оня комар, дето ти цапардоса миналата седмица с чехъла си, пък после се чудехме къде се скрил! - и тя, като пресегна с дръжката на метлата, побутна сгърчения вече труп на големия комар, чийто крака се бяха свили в позата на красив бароков абажур.
-----------------------------------------------------------------------------------
Почти всички видове женски комари са кръвопиещи и могат да разнесат опасни зарази. Мъжките са по-големи от женските и се хранят само с растителни сокове и цветен прашец.
Wikipedia
Беше се свил в тъмното, а животът му се редеше като на филмова лента пред очите му. Откъси, моменти, възходи, падения - миговете на най-бълбукащ възторг и на най-тежка депресия.
От тъмното си и закътано място той чуваше бръмченето на някакъв сешоар, гъгнивите реплики от нечий телевизор, далечният лай на куче и ехото от преминаващ някъде влак. Тук, при него, бе тъмно и само хлуящият нощен въздух го галеше с хладината си.
Рано му беше още...рано. Но след такъв удар никой не би останал жив.
А не му беше за пръв път... Бяха го удряли доста пъти и все беше оживявал, все беше се изплъзвал. Беше се скривал за малко, докато си отгледа сили и пак политаше - по-силен от преди.
Той се обърна тежко към стената и проскърца със зъби. Умираше. А беше прекарал живота си в постоянен стремеж да доказва, че не е кръвопиец, че е мъж - напразно. Удряха го...и удряха, и удряха. Една безкрайна фиеста от удари. По него. С каквото им попадне - сякаш беше самото зло.
Обидата отпълзя нанякъде и в съзнанието се занизаха пак миговете на краткия му живот. Гласовете на жените, които бе имал, тембърът на всяка една от тях, усещането за жена, аромата им...всички онези афери, които бе изживял. Сега се нижеха в красива панорама пред него. Дните му, нощите, слънцето, градините, цветовете, плодовете, летните бризове, мистичната плахост на лунната светлина... Всичко. Цялата палитра от красиви мигове на живота му...
Умираше и съзнанието му бавно гаснеше, свиваше се подобно на сгърчените му вече крайници... И ако можеше да се усмихва - щеше да го направи, защото последните му секунди бяха неземно красиви.
Кракът на скрина се отмести и в тъмното ъгълче между него и стената плисна силна слънчева светлина.
- Ааа, ето го! Виж, къде се бил скрил?! - жената се обърна към седящия на дивана мъж, зяпнал в телевизора.
- Кой, бе жена?!
- Ми, комара, бе! Оня комар, дето ти цапардоса миналата седмица с чехъла си, пък после се чудехме къде се скрил! - и тя, като пресегна с дръжката на метлата, побутна сгърчения вече труп на големия комар, чийто крака се бяха свили в позата на красив бароков абажур.
-----------------------------------------------------------------------------------
Почти всички видове женски комари са кръвопиещи и могат да разнесат опасни зарази. Мъжките са по-големи от женските и се хранят само с растителни сокове и цветен прашец.
Wikipedia
Горкият комар!:))
Но пък и в смъртта си мъж;)))
цитирайНо пък и в смъртта си мъж;)))
мъртъв мъж...и иди доказвай после,че нямаш сестра...
махтуб.
цитираймахтуб.
А знаеш ли този твой текст не е само една мелодия, не са само един тип чувствата, които поражда... Не става въпрос просто за един комар убит...
Но пък това е само мое мнение:))
цитирайНо пък това е само мое мнение:))
благодаря, че го размисли, мартито!...наистина не само черен хумор текстчето...
:))
цитирай:))
Свалям ти шапка, ren - това е къртещо (ако мога да се изразя някак с бедния си речник, като вица за селския милиционер описал зарята в София-"Ибало си майката!":))):)
Поздрави и готин уикенд!
цитирайПоздрави и готин уикенд!
здравей, ортодокс!
апология, щото съм апологетка ли, що ли?:))
онова с къртенето и майката ми хареса!
:))
цитирайапология, щото съм апологетка ли, що ли?:))
онова с къртенето и майката ми хареса!
:))
ren написа:
здравей, ортодокс!
апология, щото съм апологетка ли, що ли?:))
онова с къртенето и майката ми хареса!
:))
апология, щото съм апологетка ли, що ли?:))
онова с къртенето и майката ми хареса!
:))
Не знаех, хаха-заклевам се!
Случайност, каза паякът и омота мухата :)
Поздрави!
просто защита на нещо твърде размито, но все пак защита!
(а паякът сигурно се казва мухобойко?):)))
цитирай(а паякът сигурно се казва мухобойко?):)))
Идеята е много силна, а и ми хареса как е развита. Поздравления!
цитирайеми, щом казваш...обаче все си мисля, че за да се развие нещо, то първо трябва да е навито...нали така, сега?:))
давай да развиваме навитото!
цитирайдавай да развиваме навитото!
разказите с неочакван край. Докато четях си мислех, че става дума за някакъв боксьор. Краят ти ме размаза :)
цитирайТърсене
За този блог
Гласове: 3938
Блогрол
