Постинг
25.06.2010 15:45 -
Мама обича сладолед
Автор: ren
Категория: Забавление
Прочетен: 4583 Коментари: 18 Гласове:
Последна промяна: 26.06.2010 01:29
Прочетен: 4583 Коментари: 18 Гласове:
13
Последна промяна: 26.06.2010 01:29
---------
"Ако продължавам да ям така, ще им трябва багер, за да ме извлекат оттук, когато умра." - помисли си жената, докато загребваше поредната лъжица сладолед. Беше се разположила на удобния диван с оранжеви възглавници в гостната, мебелирана в стил 80-те. Разсеяно зяпаше някакво предаване по телевизията и се тъпчеше с карамелов сладолед, гарниран с орехи. "Мама обича сладолед...колко жалко, че почти не й оставих от тази кутия..." - мислите на старата жена пъплеха бавно, подобно на облаците навън по ниското небе. -
"Няма да ни се размине бурята, май..." - в следобедната стая съвсем притъмня и гръмотевица избумтя, току над покрива на къщата. По стъклата запердасаха струи проливен дъжд - силни и внезапни. Сара още гледаше стреснато към прозореца и потопа навън, когато телевизорът млъкна и угасна. Пак изтрещя и светкавици нарязаха почти черното небе.
Първата й мисъл бе за майка й - как ще понесе тази буря и аварията на тока? Подпирайки се на холовата масичка Сара се надигна тежко от дивана и се потътри към входната врата. Дъждът така плющеше по храстите в градинката пред къщата, че нищо друго не се чуваше. Жената постоя малко на прага на отворената врата като търсеше с очи да види някой съсед, та да пита за тока. Авария ли е или само в нейната къща няма ток? Къщите наоколо изглеждаха замрели под силния дъжд и само пердето на съседката Джун се размърда, за да покаже в прозореца тъмното й младо лице. Веднага след нейното, в прозореца цъфна и личицето на малкото й момченце. Двамата загрижено гледаха по улицата.
Сара улови погледите им, помаха с ръка и, посочвайки лампата над входната си врата, попита с жестове дали имат ток. И двамата завъртяха глави отрицателно... Сара притеснено се врътна назад в къщата и доколкото й позволяваха килограмите се втурна към телефона. Набра номера на компанията-доставчик на електричество и нервно зачака. Зад гърба й къщата беше странно притихнала, без тихото, познато мъркане на стария фризер в кухнята.
В това време в компанията-доставчик цареше пълна лудница... Пристигаха и заминаваха екипи от и на мястото на аварията, трещяха факсове, нервни началници на отдели притичваха по коридорите, служителки биваха предислоцирани към телефонния център за контакт с потребителите - управлението на компанията приличаше на военен щаб. И наистина, повредата беше много голяма - засегнат беше високоволтов кабел и надали щяха да се справят за няколко часа. Оформяше се неприятна нощ...
Редовната смяна телефонисти вече два часа работеха извънредно и посрещаха телефонните обаждания от огромния град. Клиентите им бяха изнервени и вбесени и любезните служители отнесоха доста обиди по повод липсата на ток. Все пак успяха да сформират извънреден телефонен екип от доброволци и бедните телефонисти, посрещали досега ударите, бяха най-после освободени от смяна. Беше почти 21.00 часа и те вкупом заслизаха по стълбите към изхода.
- Сто пъти ми звъня тая жена от Мичам! - изпуфтя един от телефонистите - Ейй, какви хора!
- От Мичам ли? - обърна се слизащата пред него колежка - Не на тебе, а на мене сто пъти звъня!
- На вас, ако сто пъти е звъняла на мене - двеста! - възкликна ядосано трети телефонист от края на групата слизащи.
В разговора се намесиха и останалите служители - всеки от тях беше говорил с разтревожена госпожа от Мичам, която упорито питала и питала - кога ще дойде токът и сякаш не разбирала какво й се говори, че аварията е голяма и не знаят кога...
- Болни хора - колко щеш! - изсумтя един от слизащите.
- Болни или не, но такова поведение е крайно подозрително! - изцепи се един от най-младите в групата, любител на криминалета - Хубаво ще е да се сигнализира в полицията!
Телефонистите отвърнаха на това със смях и стигнали вече входа, заразтваряха чадъри, за да се гмурнат под проливния още дъжд. Момчето обидено прехапа устни и, изчаквайки групата да се отдалечи, уверил се, че стълбището е празно, извади от джоба си мобифона. Облегна се на стената, набра краткия номер и каза в слушалката: "Ало, полиция? Обаждам се по повод на...". Следващите му думи бяха заглушени от пристигащ в компанията бус, пълен с мокри и ядосани работници, идващи от мястото на аварията.
Полицейската кола паркира почти безшумно пред къщата в Мичам. Дъждът още валеше, но вече силата му бе на половина. Отръсквайки дъждобраните си пред входа на указаната им къща, двамата полицаи похлопаха силно със старовремското чукче. - Ток още нямаше. Къщата ги гледаше мълчаливо с тъмните си прозорци. Единият извади фенерче и светна към вратата. Тя се отвори и възрастна бяла жена, държаща свещ се показа на прага. При вида на полицаите свещта в ръката й започна да подскача. Служителите на полицията поискаха да влязат. Сара страхливо им отстъпи място да минат покрай нея.
Тренираните им очи запечатваха всеки детайл на светлината на свещта и фенерчето - бедната старомодна обстановка, старателно почистения мокет, натурените кичозни картинки и фигурки... Те водеха със Сара уж любезен разговор, а внимателно оглеждаха обстановката и уж случайно влизаха, ту в една стая, ту в друга.
- Вие живеете тук с госпожа майка си, нали? - попита единият, надниквайки в кухнята.
- Да! - отвърна Сара убедително. - С мама живеем. Тя не може вече да ходи, но аз се грижа за нея и за къщата. Ходя на магазин, на поща - да взема пенсиите и на двете ни... Нищо не ни липсва!
- Вие казвате истината, госпожо! - полицаите продължаваха да изследват помещенията, но никъде не виждаха следи от друг човек в къщата... - Преди да дойдем при Вас ние говорихме с пенсионните - почти двадесет години Вие сте получавали пенсията на госпожа майка си в пощенския клон.
- Така е! - Получавам! Мама не излиза и аз...
В това време единият от полицаите пак надникна в кухнята. "Гледай ти, какъв голям фризер за две стари жени?! Те какво? - толкова ли храна изяждат?" - той надигна тежката горна врата на фризера и насочи лъча на прожектора вътре.
Сред кутиите скъп сладолед се виждаше бялото от скреж лице на женски труп. Нямаше видими признаци за насилие, а кутиите сладолед бяха внимателно подредени около трупа. Жената беше облечена в официални дрехи, със старателно направена прическа и беше на видима възраст около 80 години.
- Госпожо! - рязко се обърна той към Сара - Вие трябва спешно да ни придружите до участъка! Имаме към Вас някои въпроси!
Сара, заедно с другия полицай, вече беше в кухнята и, тежко придвижвайки затлъстялото си тяло, доближи отворения фризер. Тя с обич погледна във фризера към лицето на починалата си майка, изтри умилена сълза с опакото на ръката си и каза:
- Не можах да се разделя с нея, полицай, не можах... Толкова обичах мама... А и тя така обичаше сладолед...
Зловещичко, но невероятно написано:)
цитирай
2.
marcusjunius -
Женска версия на Psycho?
:)...
25.06.2010 16:22
25.06.2010 16:22
Женска версия на Psycho?
:)
Поздрави, Лил.
цитирай:)
Поздрави, Лил.
мдам...малко спуки:))
цитирайmarcusjunius написа:
Женска версия на Psycho?
:)
Поздрави, Лил.
:)
Поздрави, Лил.
не повня веки как беше при Хичкок, но май не беше от обич..
привет, Марк!
абе тоз младеж от енергото - мнооо яко мисли:)))
цитирайбъррр, я...има такива случки някакви.
здравей!
цитирайздравей!
Страхотно попадение е този разказ...за мама :) Прекрасна си, знаеш :)
цитирайне знам защо го наричаш попадение, но ти благодаря, че го прочете!
а прекрасна не съм...ни най-малко.
аз съм просто ужасна.:(((
цитирайа прекрасна не съм...ни най-малко.
аз съм просто ужасна.:(((
Хичкок пасти да яде и стъргана рEпа :-D
цитирайхихи
си добра беееее :)
гуш
цитирайси добра беееее :)
гуш
тук сме да се научим да преодоляваме болките !
Много истинско написано ! Поздрав !
цитирайМного истинско написано ! Поздрав !
Ставаше въпрос за милиони евро, получени от осигурителните институти, ако не се обяви смъртта на близкия... Просто роднините продължават неограничено да получават пенсията на мъртвеца, поставен във фризер.
Труман Капоти имаше подобен разказ за жена, запълнила фризерите си с любимите си котки...
Докъде стига "любовта", ако може да се нарече така... чистият материализъм да обичаш тялото, един замразен предмет, а не духа на човека...
цитирайТруман Капоти имаше подобен разказ за жена, запълнила фризерите си с любимите си котки...
Докъде стига "любовта", ако може да се нарече така... чистият материализъм да обичаш тялото, един замразен предмет, а не духа на човека...
оо...бамбич!..къде се скри? - вече взе да ми липсваш...
цитирайужасна съм, наистина!:))
здрасти, дреси!
цитирайздрасти, дреси!
tera07 написа:
тук сме да се научим да преодоляваме болките !
Много истинско написано ! Поздрав !
Много истинско написано ! Поздрав !
----------------------
наистина на някои не се получава онова с преодоляванията...
размислила съм те май...което много ме кефи, разбира се!
здравей, никодима!
цитирайздравей, никодима!
ren написа:
не знам защо го наричаш попадение, но ти благодаря, че го прочете!
а прекрасна не съм...ни най-малко.
аз съм просто ужасна.:(((
а прекрасна не съм...ни най-малко.
аз съм просто ужасна.:(((
Добре, нека си ужасна. Прекрасната ужасна :)
Разбира се, че е попадение разказът, с този фризер, пълен със сладолед :)
Трагедия си е. Живот със сладолед.
цитирайТърсене
За този блог
Гласове: 3938
Блогрол