събота 9.00 качваме се на бус и слизаме на Джордж стриит...въоръжени с карта откриваме къде е замъка...вървим към него и правя снимки...

паметници,


панорами,

красоти,

изложба на Ел Греко,

тълпи, говор от цял свят, включително и гаелик, който наистина е много странен.
качваме се на Роял майл,

завиваме към замъка и ах, беда! - тълпа от поне 500 човека чака за билети...отказвам се от Дестини стоун(камъкът за коронации на владетели в острова, на който дори Бети е коронавана),


легендата за този камък гласи, че Рамзес Втори имал дъщеря Скота, която дълго търсила своя обетована земя и я намерила в Шотландия. по-късно, донесеният от нея и служил за възглавница на Свети Якоб камък, спейки на който светецът видял стълба към небето, е завзет от Едуард Първи...от 1296 този камък служи за коронация на шотландски и английски владетели...предстои ли коронация на владетел - хващат камъка за дръжките и го носят под трона на коронования, та стълба към небето и ангели небесни да му помагат при управлението.


посещаваме шопа, купуваме сладости и картички

и поемаме надолу по Роял майл...
скотиш шовинист в поличка държи реч на туристи колко е хубаво, че са независими,

самотен кръст скрит под трибуните за военни гайда концерти,

скот със синьо лице,

кръчма, в която се прави уиски, просяк в поличка,

малки страшни късъчета,

много мъже с красиви крака




дожгльори, музиканти, комици,

народ, паметници, манифестация на джаз оркестри,



танци, шум, говор, смях...

намираме сносно заведенийце и само за 20 паунда получаваме огромни порции аз ям бяло пилешко на грил със сметонов сос и гъби, чипс и салата.
после се спускаме надолу към стария град по една много красива уличка Виктория, с разноцветни къщи и стари магазинчета...една чешма привлича погледа ми - 1574...

ужас!
сядаме и ядем тортички от близкия шоп сладкарски, пием истинско еспресо и е слънчево и е хубаво и съм доволна...макар да сме в тълпа от гледащи барабанен салса оркестър.

 


по обратния път и пак на буса и се връщаме уморени в хотела...но преди това случайно попадам на улицата с розите и правя снимка на мозайката роза.

почиваме малко и погледа ми през прозореца регистрира колко сме близо до морето.
качваме се на кола и държейки посока видяна от прозорец стигаме до него.
оказва се островче Крамонд...дига до него, отлив, лебеди, патки, лодки, деца, кучета, мръква се, но е толкова топло и приятно...
пуша на брега и попивам...


връщаме се в хотел пак а долу сватба - всички мъже в поли...шегуваме се, че онези с дългите поли не са леки мъже:))
гледаме филм на плоския стенен телевизор и заспиваме.

8.30 неделя - път.
дълъг, уморителен, високоскоростен, врътът ми се схваща от напрежение, минаваме по А1...запомням едно много кросиво място на източния бряг - Беруик...море, планини крайбрежие толкова красиво, че като от картичка...пием еспресо в кръчмичка от 16 век и плочите в нея са автентични - камъкън е черен от хилядите стъпки.
минаваме край Лийдс, Манчестър, Шерууд, дори през Шеруудската гора:))
нямаше го Робин Худ:))
прибираме се капнали, но доволни, че нямаше задръстване преди Лондон...осем часа яко летене по магистралите, но съм пак у нас - мястото което успях да погледна отдалеч.