Василка е елхичка и като всяка живинка си има история.   Беше преди Коледа и както винаги по това време ни беше обхванала предновогодишната купуваческа треска. Попорасналият ми син, незнайно защо, поиска Коледен дух в къщи - тоест, да вземем, че да закупим елха както му е редът. Доста помислих...и не защото...Представих си десетките отсечени и после захвърлени на боклука прекрасни млади елхички...Не мога да сторя това на природата и от няколко години не украсяваме елха... Но в един магазин -     И тогава Василка дойде у нас! Разбира се, тогава тя си нямаше име и си беше едно съвсем безименно дръвче, купена с едничката цел да ни бъде коледен дух...Е, имахме и нещо наум за дръвчето - да си го посеем после и да си е живичко, но това после. Дойде Коледа!
    Накипрена и пригласена, с топчици и светлинки, Василка излезе на сцената в своя дебют - ролята на Новогодишна елхичка в нашия хол!  Почти месец тя дебютира, а аз се притеснявах, че парното ще я увреди непоправимо...От топлото игличките й започнаха да капят и си казвах, че няма да оживее горката след това изпитание... Точно на Васильовден изнесохме Василка на двора...Тя затова се казва Василка - на този ден я върнахме на зимния въздух и със свити сърца зачакахме да видим дали е жива още. Дойде пролетта. По Василка се появиха кафеви люспести пъпчици. Отначало помислих, че това са шишарки, нали съм си нямала борче досега...Но скоро люспиците паднаха и под тях се усмихнаха светлозелени пиксюлчета като меки опашчици - новите й клонки.     Урааа! Жива е Василка! Василка излезе кораво копеле! Сега е в нова, голяма саксия в предното ни дворче. Протяга се към небето, посреща и изпраща идващите и отиващите си, помахва ми през прозореца със зелените си лапички и сякаш си знае, че дойде ли Коледа - пак ще ни е на гости, пак ще се суетим с гирляндите около нея, а тя важно-важно ще пръска смолистия си аромат в стаята... Както се полага на една новогодишна елхичка! И с право мога да се похваля - празникът е в двора ми и само да му дойде времето, ехеей! Ще си го внесем и жив и здрав пак ще го пуснем да си живее под слънцето, както се полага на всяка живинка...    

Да ви е все така живичка и красива Василка и много ,много да Ви радва ;)))

ще й предам!
ама, се ядосвам, че не можах да прикача сегашната й снимка - много голяма излезе:(

Не се коси ....ше я симаш накиченка ;)

Така трябва! Елховите трупове развалят празника. А новите клонки страхотно радват окото!

Нали е около Коледа?
Спокойно може да бъде и Йорданка / ако издържи на топлото до 6-ти януари / : ))...
Много мило и топло разказче! Трябва да ги обичаме тези растения, които ни дават толкова тържественост и семеен уют.
Поздрави!