Няма да се умилявам по кученцата... Аз съм нормален човек и обичам животните. Дори нещо повече - изпитвам срам, че имам нуждата от месо и се храня с месо понякога. Имах някога едно булонче, което ми даваше толкова обич, колкото никой човек не ми е давал. Радвам се на рошавичките кучовци по улицата и все ще намеря начин да ги погаля и установя контакт.

Но да стоя с часове зад вратата на входа на блока, защото пред нея на улицата се е събрала сюрия помияри и се бият за сърцето на разгонена кучка, да треперя нощем, когато се връщам сама, че ще ме нападне глутница и то на собствената ми улица - това е прекалено. Градовете са за хората и всеки гражданин има правото спокойно и свободно да може да се предвижва в градовете, да не изпитва страх нито от глутници, нито от престъпни групи. За целта гражданинът си плаща данъците - за да е спокоен, че неговото съществувание няма да бъде заплашено по никакъв начин.

"Всяка коза - за свой крак" са казвали предците ни и са били прави. Щом си имаш куче - трябва да се грижиш за здравето му и за здравето на околните. Трябва редовно да го водиш на ветеринар и да го водиш задължително на каишка. Да, то има нуждата да потича свободно, но не и по улиците - има много паркове и нищо не пречи във всеки парк да има оградена зона за кучета, където те, като божии творения, да имат правото да си поиграят, без да плашат с буйните си възторзи баби и бебета.
Живея в Лондон, както вече споменах, и нито едно куче не препуска по улицата без да е вързано на каишка. Нито едно куче не ака където му падне, без стопанинът му да извади от джоба си торбичка , да прибере акото и да го хвърли в уличните кошове за боклук. Нито една глутница бездомни кучета - пей, сърце, и си върви спокойно по улиците ако щеш цяла нощ.

Какво правят с бездомните ли? И аз се питах...
Има центрове за бездомни и изоставени кучета, откъдето всеки може да си осинови куче и, спазвайки правилата за владелец на куче, да се радва на кучокомпания. Разбира се, че не всички кучета биват осиновявани... Какво правят с останалите тези световно известни кучелюбители, англичаните?

Унищожават ги.

"The Stray Dog Survey 2009 carried out by the Dogs Trust found that approximately 107,228 stray dogs passed through Local Authority pounds last year, a startling 11% increase from the 2008 figures. Unfortunately over 9,000 of those were destroyed."

За съжаление, през 2009, са били унищожени 9000 кучета.
Разбира се, това не става по улиците, а в домовете за бездомни кучета. Неосиновените биват убивани. И никой не реве по телевизии, вестници и блогове за тях. Обществото прави каквото може и щом не може да реши проблема изцяло, с оглед да не бъде заплашено съществуванието му, просто унищожава. Нещо като законите в роботиката - ако бъде заплащен животът ти, ти унищожаваш, макар си направил всичко, за да не се стигне до там.

Такива ми ти милозливи разсъждения за кученца, катерички (имам две на двора, които все ми ровят в саксиите), лисички (една все ми рови в торбите с боклука), птички и пчелички.
Осъзнайте се - няма безплатен обяд. Ако искаш да живееш нормално, трябва да се правят някои компромиси. Иначе, просто няма живот.

http://www.hoperescue.org.uk/Stray-Dogs.html
цитатът е от:

"Подпоручик Ч., "селянщина" е много точна дума. То е въпрос не на произход, а на манталитет.
Дебатът не е излишен или отклоняващ вниманието. Защото изяждането на хора от кучета / което не става в нормалните общества / е признак за едно дълбоко загниване.
Не кучетата и не анцузлиите с лопатите са виновни, те са СЛЕДСТВИЕ!
Обвиняват Манол, че не давал рецепта.
Рецептата отдавна е написана - справка: напредналите общества, в които не се краде и има правила.
Е те тук се разминаваме с някои блогъри, които ще ми кажат, че битието определя съзнанието. Аз им казвам, че е обратното и ако не вярват - да опитат!"

Достатъчно е, нали?