по поетскому
когато се простра на някое въже
и морни петала отпусна

(по идея на М.)
Беше студена декемврийска нощ. Самотна мъжка фигура се спускаше по пътя откъм Осман пазар, загърната в дебел вълнен ямурлук.
Рано беше паднал тази година снегът, макар не беше голям. През деня пЕче слънце, та поразтопи сне...

Напоследък ме гони каръшки късмет
да целувам дефектни жабоци.
Все се вземат за Принца, обаче наглед

Пека чушки на балкона. Слънцето пече мене. Седнала съм на малкото столче Найденчо (така се казва, щото си го намерих)
...имам си всичко - чувал червен пипер, чушкопек, престилка и куче Буба да ми се мота в тенджерите.
Едно ми е есенно, лю...

Стоя на стълбищната площадка.
Срещу ми е бравата. Само аз и тя.
Кадърът е на zoom – светът е тази секунда и тази площадка, където на блажния цокъл някой е писал с пастел: “Жоро е смърф.“