Оттатък, в банята покапваше забравен кран. Кап-кап - с перфидна монотонност. Младата жена седеше тихо като мишка на стола си, докато вечерта навън ставаше все по-виолетова.
Той всеки момент щеше да се върне и да изпълни със себе си малкия...

 Днеска си мисля за простотията и все се сещам за Радичков, дето разправяше, че на едни простотията им малка като топлийка, а на други - като цяла купа слама. Забоде си я , значи, този с малката простотия, забоде си я на ревера - върви, ...

Той знаеше, че умира. Много лошо го удариха този път. Все го бяха удряли, но сега беше много силно и той умираше.
Беше се свил в тъмното, а животът му се редеше като на филмова лента пред очите му. Откъси, моменти, възходи, падения - миго...

Животът прилича на огромен вагон-ресторант с грамадна табела "Непушачи". Отвреме-навреме спират вагона, за да изхвърлят пияните, неплащащите, неконсумиращите и нарушителите.
Хората седят на малките масички и търпеливо чакат поръчките си. ...

 
Всъщност...той, човечецът беше еднорък.
Казваше се бай Гошо и беше пазач в университета.