Постинг
27.05.2010 12:51 -
Бомба със закъснител
Оттатък, в банята покапваше забравен кран. Кап-кап - с перфидна монотонност. Младата жена седеше тихо като мишка на стола си, докато вечерта навън ставаше все по-виолетова.
Той всеки момент щеше да се върне и да изпълни със себе си малкия апартамент. Щеше първо да бръкне във фризера за запотеното шише ракия, после щеше да се просне на креслото и да удави стените в безкрайните си тиради. Как никой не работел - само той, как шефът е скапаняк, как другите за нищо не ставали, как животът му е гаден и как той не заслужава ни тая мизерия, ни мухла като нея. Поне да го била разбирала, но тя и това не можела!
А тя ще постеле покривката на холовата маса тихом-мълком и, пазейки се от лявата му ръка, ще принесе чаши, прибори, мезе, салфетка и сол. Непременно ще внимава да не забрави солта!
Ще бъде тиха и почти невидима и ще държи далеч от светлината грозния си белег...
Кап-кап - забива се в мозъка й шумът от банята. Също като тогава, когато той за пръв път, месец след сватбата, й разби носа. Дори вече не си спомняше защо. Помнеше обидата и потреса си - той казваше, че я боготвори, че я обича?!
Кръвта тогава капеше в мивката, докато тя се правеше, че не я боли и миеше съдовете... миеше... миеше... Смяташе, че е виновна - щом я удрят. Мислеше, че, ако се старае повече - това няма да се случва. Е, какво? И другите жени ги плясват. Да не е тя първата? Нито пък последната ще е... А и той беше така мил на другия ден. Извиняваше се, целуваше ръцете й, заклеваше се, че няма никога повече да си "изтърва ръката".
Жената се навежда, оправя дръжката на пътната чанта до краката си, обляга се на масата и очите й попадат върху отражението й в стенното огледало. От слепоочието до брадичката й червенее белег. Тя го прикрива с ръка като срамна тайна.
Кап-кап - така капеше тогава кръвта й от ръбовете на бутилката, с която той я перна. Помнеше защо го отнесе - беше забравила да му пусне фиша с тотото. Не, че щеше да спечели... Той години играеше с едни и същи числа и не те бяха изтеглени по телевизора. Просто го вбеси с разсеяността си. Пък и се случи да е пил доста от любимата си бутилка ракия. Нарочно я беше предупредил още в самото начало, че обича ракията му да се точи като олио - мазна и мека - направо от фризера. Пиеше сам - нямаха много приятели. Пък и живееха далече от роднини. А той така обичаше да говори! Описваше деня си, колегите, споровете с тях, оплакваше се от съдбата си, от незаслужения невървеж - целият свят беше срещу му!
И тогава тя - не му била пуснала тотото?! Как наистина да му проработи късметът, когато тя го саботира?! Прасна празната вече бутилка в ръба на холната маса и с назъбеното стъкло замахна към нея.
Лошото беше, че тя в момента се бе притекла да обира стъклата. Острите ръбове порнаха кожата на лицето й и кръвта шурна...
Кап-кап - капеше лекарството в системата - бяха я шили. Лежа в болница, а той смутен идваше всеки ден и носеше ли, носеше. Портокали, цветя, сладолед... всичко! Седеше с часове на леглото й и говореше - как ще се оправи, как ще се приберат, как ще си заживеят... Плака дори! Молеше я! Искаше дете от нея!
Жената пак се размърда на стола и погледна с очакване телефона до себе си. Чакаше позвъняване от таксиметровата служба. Поръчала си беше такси и те казаха, че ще й звъннат, когато колегата им е пред блока й.
Кап-кап - проклет кран! Трябваше да му се смени гумичката...
Ех, каква радост беше! Тя забременя! Представяше си го вече - едно такова мъничко и пухкаво бебче с големи очи и сладка устичка. Заглеждаше се по витрините с бебешки дрешки, мечтаеше си каква количка ще купят и как ще го разхожда гордо в паркчето до тях. Как ще цъкат бабите на пейката пред входа, как ще се викат с другите майки да излизат, как ще им правят рождени дни на бебоците, как...
Той беше много пиян и бесен, а тя толкова непредпазлива. Уж беше всичко сложила, уж мълча и внимава, а солта забрави! И да се пази от лявата му ръка - също забрави. Тялото й прелетя през стаята и се бухна във витрините на библиотеката. После се свлече на пода, а библиотечната секция, заедно със сервизите и книгите, се прекатури върху й.
Пищя. Много пищя. И не заради себе си - нещо се прокъса и запулсира в корема й. "Детето ми, божичко!" - пищеше, колкото сили има. Пищеше като корабна сирена, като добитък в кланица. Пищеше за всичките часове мълчание, за всичко... После припадна - още там, под нападалите предмети и полици.
Кап-кап-кап - пак на системи. Пак в болница. Слава Богу! - този път в гинекология, а там той не можеше да дойде. Казаха, че детето е мъртво. Казаха, че е много вероятно да няма повече деца. Казаха, че... Тя не можеше да чува повече какво казваха, защото умря. Там - в болничното легло на гинекологията, с ръка, надупчена от системи, с тяло, насинено от падането, с очи, празни от всичко - тя умря. А той не знаеше, че взима от болницата трупа й, че го качва на такси, че напразно говори... и говори... и говори. Тя вече беше мъртва.
Телефонът звънна. Таксито било пред блока й. Тя каза, че слиза след пет минути.
Много мисли тя оттогава. За труп - мисленето наистина бе много. Обади се на съученичка, която работеше в Италия като болногледачка на една възрастна жена. Къде е питала съученичката й - тя не знаеше, но след няколко седмици й осигури работа. Също като болногледачка. Сега оставаше само да се качи в таксито, да иде на международна автобусна гара и да се качи на автобуса до Италия...
Не! Не само това...
Жената отиде до фризера, извади оттам бутилката ледена ракия, изля я в мивката и сипа в празната вече бутилка кислола от шкафчето под мивката. После завинти пак капачето на бутилката с надпис "Пещерска гроздова" и я постави много внимателно във фризера. Взе пътната си чанта и, като изгаси лампата в хола, излезе на стълбището.
Трясна след себе си автоматичната брава и заслиза към таксито. Кранът в банята остана далеч зад нея и не се чуваше повече.
Той всеки момент щеше да се върне и да изпълни със себе си малкия апартамент. Щеше първо да бръкне във фризера за запотеното шише ракия, после щеше да се просне на креслото и да удави стените в безкрайните си тиради. Как никой не работел - само той, как шефът е скапаняк, как другите за нищо не ставали, как животът му е гаден и как той не заслужава ни тая мизерия, ни мухла като нея. Поне да го била разбирала, но тя и това не можела!
А тя ще постеле покривката на холовата маса тихом-мълком и, пазейки се от лявата му ръка, ще принесе чаши, прибори, мезе, салфетка и сол. Непременно ще внимава да не забрави солта!
Ще бъде тиха и почти невидима и ще държи далеч от светлината грозния си белег...
Кап-кап - забива се в мозъка й шумът от банята. Също като тогава, когато той за пръв път, месец след сватбата, й разби носа. Дори вече не си спомняше защо. Помнеше обидата и потреса си - той казваше, че я боготвори, че я обича?!
Кръвта тогава капеше в мивката, докато тя се правеше, че не я боли и миеше съдовете... миеше... миеше... Смяташе, че е виновна - щом я удрят. Мислеше, че, ако се старае повече - това няма да се случва. Е, какво? И другите жени ги плясват. Да не е тя първата? Нито пък последната ще е... А и той беше така мил на другия ден. Извиняваше се, целуваше ръцете й, заклеваше се, че няма никога повече да си "изтърва ръката".
Жената се навежда, оправя дръжката на пътната чанта до краката си, обляга се на масата и очите й попадат върху отражението й в стенното огледало. От слепоочието до брадичката й червенее белег. Тя го прикрива с ръка като срамна тайна.
Кап-кап - така капеше тогава кръвта й от ръбовете на бутилката, с която той я перна. Помнеше защо го отнесе - беше забравила да му пусне фиша с тотото. Не, че щеше да спечели... Той години играеше с едни и същи числа и не те бяха изтеглени по телевизора. Просто го вбеси с разсеяността си. Пък и се случи да е пил доста от любимата си бутилка ракия. Нарочно я беше предупредил още в самото начало, че обича ракията му да се точи като олио - мазна и мека - направо от фризера. Пиеше сам - нямаха много приятели. Пък и живееха далече от роднини. А той така обичаше да говори! Описваше деня си, колегите, споровете с тях, оплакваше се от съдбата си, от незаслужения невървеж - целият свят беше срещу му!
И тогава тя - не му била пуснала тотото?! Как наистина да му проработи късметът, когато тя го саботира?! Прасна празната вече бутилка в ръба на холната маса и с назъбеното стъкло замахна към нея.
Лошото беше, че тя в момента се бе притекла да обира стъклата. Острите ръбове порнаха кожата на лицето й и кръвта шурна...
Кап-кап - капеше лекарството в системата - бяха я шили. Лежа в болница, а той смутен идваше всеки ден и носеше ли, носеше. Портокали, цветя, сладолед... всичко! Седеше с часове на леглото й и говореше - как ще се оправи, как ще се приберат, как ще си заживеят... Плака дори! Молеше я! Искаше дете от нея!
Жената пак се размърда на стола и погледна с очакване телефона до себе си. Чакаше позвъняване от таксиметровата служба. Поръчала си беше такси и те казаха, че ще й звъннат, когато колегата им е пред блока й.
Кап-кап - проклет кран! Трябваше да му се смени гумичката...
Ех, каква радост беше! Тя забременя! Представяше си го вече - едно такова мъничко и пухкаво бебче с големи очи и сладка устичка. Заглеждаше се по витрините с бебешки дрешки, мечтаеше си каква количка ще купят и как ще го разхожда гордо в паркчето до тях. Как ще цъкат бабите на пейката пред входа, как ще се викат с другите майки да излизат, как ще им правят рождени дни на бебоците, как...
Той беше много пиян и бесен, а тя толкова непредпазлива. Уж беше всичко сложила, уж мълча и внимава, а солта забрави! И да се пази от лявата му ръка - също забрави. Тялото й прелетя през стаята и се бухна във витрините на библиотеката. После се свлече на пода, а библиотечната секция, заедно със сервизите и книгите, се прекатури върху й.
Пищя. Много пищя. И не заради себе си - нещо се прокъса и запулсира в корема й. "Детето ми, божичко!" - пищеше, колкото сили има. Пищеше като корабна сирена, като добитък в кланица. Пищеше за всичките часове мълчание, за всичко... После припадна - още там, под нападалите предмети и полици.
Кап-кап-кап - пак на системи. Пак в болница. Слава Богу! - този път в гинекология, а там той не можеше да дойде. Казаха, че детето е мъртво. Казаха, че е много вероятно да няма повече деца. Казаха, че... Тя не можеше да чува повече какво казваха, защото умря. Там - в болничното легло на гинекологията, с ръка, надупчена от системи, с тяло, насинено от падането, с очи, празни от всичко - тя умря. А той не знаеше, че взима от болницата трупа й, че го качва на такси, че напразно говори... и говори... и говори. Тя вече беше мъртва.
Телефонът звънна. Таксито било пред блока й. Тя каза, че слиза след пет минути.
Много мисли тя оттогава. За труп - мисленето наистина бе много. Обади се на съученичка, която работеше в Италия като болногледачка на една възрастна жена. Къде е питала съученичката й - тя не знаеше, но след няколко седмици й осигури работа. Също като болногледачка. Сега оставаше само да се качи в таксито, да иде на международна автобусна гара и да се качи на автобуса до Италия...
Не! Не само това...
Жената отиде до фризера, извади оттам бутилката ледена ракия, изля я в мивката и сипа в празната вече бутилка кислола от шкафчето под мивката. После завинти пак капачето на бутилката с надпис "Пещерска гроздова" и я постави много внимателно във фризера. Взе пътната си чанта и, като изгаси лампата в хола, излезе на стълбището.
Трясна след себе си автоматичната брава и заслиза към таксито. Кранът в банята остана далеч зад нея и не се чуваше повече.
По повод снощната бомба: Бареков извади ...
Внимание, важно да се прочете: Взривиха ...
Взривиха колата на Сашо Диков
Внимание, важно да се прочете: Взривиха ...
Взривиха колата на Сашо Диков
Учителите се провалиха - когато вече ням...
Най-вредните за обществото, когато негов...
Стенописи от Диан Костов Костинброд
Най-вредните за обществото, когато негов...
Стенописи от Диан Костов Костинброд
От тая ракия не бих пил:)
цитирайРазстърсваща история, написана така, че косите настръхват...
Толкова много болка, ren, толкова много мъртвост...
Стисваш човек за гърлото...
... за което поздравления:)
цитирайТолкова много болка, ren, толкова много мъртвост...
Стисваш човек за гърлото...
... за което поздравления:)
няа се пуашиш! - то това наужким!:))
цитирайвааа...уплашило ли се детето?!
уу, че съм лоша начии...сега ще се набия!:))
цитирайуу, че съм лоша начии...сега ще се набия!:))
в разправянето на такива работи!
Всички четем и се хващаме:))))
цитирайВсички четем и се хващаме:))))
Мчи пък бъди добра де - съ не бий;)))
цитирайахъм...правя се и аз на разказвачка...
здравей!
цитирайздравей!
за бой съм аз...щом така разстройвам хората...
здравей, мартито!!
цитирайздравей, мартито!!
ren, ща напляскам май аз:))))
текстът ти стисва за гърлото, защото разказаната от теб история не е единствена /за съжаление/, но кара читателя да се замисля за прошката /какво е прошка, докъде трябва да стига/ за компромисите със себе си /колко дълго можеш да правиш компромиси със себе си/, за любовта /това любов ли е/, за страха, за живота изобщо...
ма ай да се спра и аз:)
цитирайтекстът ти стисва за гърлото, защото разказаната от теб история не е единствена /за съжаление/, но кара читателя да се замисля за прошката /какво е прошка, докъде трябва да стига/ за компромисите със себе си /колко дълго можеш да правиш компромиси със себе си/, за любовта /това любов ли е/, за страха, за живота изобщо...
ма ай да се спра и аз:)
:))
ъъ...ти направоо - за критик ставаш!
а по въпроса с прошките наистина имам особено мнение...
здрасти, мартито!
цитирайъъ...ти направоо - за критик ставаш!
а по въпроса с прошките наистина имам особено мнение...
здрасти, мартито!
те открих! Продължавай да се правиш на разказвачка :))) Хубав и ококорен ден!
цитирайти отдавна си ме открила, тили...
ren=lila
:))
цитирайren=lila
:))
Не забравяй ,че....когато пиеш и караш стават фатални неща.....
И още някои ,които е по-добре да не споменавам...
Хубаво е написано ,поздравления :))))))))
цитирайИ още някои ,които е по-добре да не споменавам...
Хубаво е написано ,поздравления :))))))))
Хваща за гърлото. Така е написано, че го преживях заедно с героинята. Малцина го могат толкова добре.
Един въпрос - защо се притесняваш от похвали? Заслужила си ги напълно!
цитирайЕдин въпрос - защо се притесняваш от похвали? Заслужила си ги напълно!
така е...благодаря, че прочете!
цитирайне е лично преживяно, разбира се...моят живот е много скучен и постен...
защо се притеснявам от похвали? - защото съм мухла.
здравей и наминавай пак!
цитирайзащо се притеснявам от похвали? - защото съм мухла.
здравей и наминавай пак!
Търпението не винаги е добър съветник, а липсата на самочувствие винаги е лош.
Ренчо, казвала и съм ти наскоро, че си вълшебница?
цитирайРенчо, казвала и съм ти наскоро, че си вълшебница?
думи нямам.
цитирайТърсене
За този блог
Гласове: 3938
Блогрол
