(Заключителна част на пътеписа "До Бордо вместо до Мадрид")

ранна утрин слънчева, обаче отначало не се вижда, че е слънчева, щото прозореца ни е в комин:) багажите събрани, ние надлежно изпишкани, паркинг платен, и след дабълмоткане по етажите му - намираме деунце и му се мяткаме...на Том е поръчано да води през платени пътища, и ...вперед! следва леко объкване на платната(защото човекът се опитва да кара от ляво постоянно) до нас - трамвай футуристичен,

мантинелите са от лози(от какво да са в Бордо?)...
 
пак минаваме покрай Гарона и кметството, украсено с байряк,

моста към Пари,

червена коледна елха,

последното ми афе в Бордо...

малкият дзвер гълта юнашки милите - слънчево, лозя, селца, спорадични бариери за плащане...просто летим и под 80мили в час не слизаме... пътищата пълни с коледари:) - предимно млади хора, бензиностанции, пиш паузи, кафе, сандвичи...мръква. незнайно защо пак сме в Руан...задръстване...пъплим...ей, огромен град - свършване няма! отърваме се и вече сме на магистрала към Кале. и тук...го ядем големия...калай... на неравномерни участъци - мъгла...гъста, бяла, роси, гледаме да се залепим за нечии стопове, за да виждаме къде е пътя - ни на дълги, ни на къси...трагедия... след два часа, обаче сме на Евротунела и потриваме ръчички как ще се приберем преди полунощ у дома... уви... спираме на бариерите(а наоколо в цялата лудница - коли, стопове, изгорели газове, светофари, и прочия лудница подскачат смело диви зайци ?!????) зайци по асфалта, в тази какафония?!? - няма да загине тази планета! - по-силна е от нас!! и се оказва, че понеже идем рано, трябва да платим още веднъж Евротунела, и трябва да изчакаме няколко часа за да минем!! вече сме пътували 12 часа и сме уморени, но като не може - не може... посочва ни се ретеил парк наблизо, където да се мотаем до часа на преминаване...с триста зора го намираме из въртялките... огромно нещо! - кина, магазини, ресторанти, барове, пълно с французи по нощите, (предполагам пичовете от Кале..или кал-е-ните пичове:)) посещаваме ред заведения, пак кафе и по моя инициатива цъфваме по-рано на тунела. и добре, че...фащаме по-ранен влак! обаче тук почва хоръра... час и половина седим пред тунел и един притеснен франк иде да ни информира, както сме запечатани у вагон, и излегнати в кола, че влак се е повредил под Ламанша, че му се повредили спирачки, и сега ще чакаме неизвестно време...ама тунела ок ли е?- питам...да, бе ок е! - отговоря франка и пак джумоли за повреди...паника ме обхваща...хеле към два през нощ тръгваме - прекосяването е около половин час - вече сме в ЮК, но не отварят вагон! още час и половина чакаме за платформа...вече сме пищисани и псуване не помога... три и половина сме на магистрала към Лондон...четири и половина у нас... най си е хубаво у нас, нали?:)) и скоро няма да тръгна на приключения...:(

Що да не тръгнеш? Я виж как интересно си изкарваш:) Па и на мен ми е интересно:)

аа...споко то моите заричания - празна работа...
кат нищо ще се юрна пак нанякъде без дори пътните карти да погледна и съобразя, че от Мадрид до Лондон е бая път...:))

Радвам се за заричанията:)
Па и жена си - разчитам заричанията да са празни приказки:)))

много искам да направя нЕкъв коментар относно жабоядците, ама не знам какъв.

абе...вече не знам какво съм и аз...:(

Бамбич, жив жабок не видех!...повече жабок съм виждала на Альошата в Пловдив, отколкото у Франца...

не си видяла, щото са ги изяли сите!

Славно пътешествие беше!
Пак да ни водиш!