Постинг
14.03.2011 15:21 -
Покъртителната история на Амалия Самоходова
Автор: ren
Категория: Забавление
Прочетен: 3701 Коментари: 7 Гласове:
Последна промяна: 14.03.2011 21:05
Прочетен: 3701 Коментари: 7 Гласове:
12
Последна промяна: 14.03.2011 21:05
Амалия Самоходова беше петдесетгодишна, пенсионирана по болест, закръглена и винаги наострена жена, която обитаваше със семейството си последния етаж от блокче тип "Сталин-готика" на една от главните улици в Пловдив. То каква ли болест - едното високо кръвно, но нали трудовият й стаж протече като чиновничка в Първа градска, та овреме се уреди с едно ранно пенсиониране...Съпругът й, Илийката Самоходов, беше също пенсионер - военен пенсионер. Кротък човек, мълчалив и напълно под чехъла на Самоходова. Въртеше го на малко пръстче тя Илийката, но нали бивш военен и навикнал на заповеди - не страдаше много от диктатурата на жена си.
Потомството им се свеждаше до тримата им сина. Александър, или Сашо - млад военен, завършил в Долна Митрополия и разпределен някъде в Северна България. Сашо дори се беше оженил, но нещо не одобри булката Амалия, та не поддържаха топли взаимоотношения двете семейства. Вторият син - Димитри наскоро бе заминал да учи атомна физика в Москва и само третият син - малкият Илийка се мотаеше из тристайното жилище на родителите си, завършвайки някакъв техникум и твърдо решен да тръгне по стъпките на баща си и Сашо - с една дума, смяташе да кандидатства във военно училище. Едно, за да не натежи финансово на пенсионерите, и второ - заради добрите военни заплати.
Така течеше животът на Самоходови на последния етаж на блокчето, направляван от здравата и нетърпяща възражения ръка на Амалия - Илийката тичаше по покупки, Амалия царуваше в кухнята и въртеше еднакво умело и черпака, и клюките, а малкият Илийка се опитваше да върти мадамите и уроците едновремено.
И тогава върху главите им се срути невероятният късмет! Писа им бездетната леля на Илийката Самоходов - едно боледуващо Софийско бабе с прекрасен апартамент на центъра. Бабето беше съвсем зазляло и нямало кой водица да му налее...Викаше Илийката да я гледа, пък тя като си иде - ще му остави прекрасния апартамент.
Ами сега?! - Законът ясно казваше, че един и същи човек не може да има два имота от един и същи тип! Времето беше такова - социалистическата държава не разрешаваше многоимотност...
Цяла седмица Амалия Самоходова ходеше на зиг-заг, биеше се с акъл и не можеше да намери решение как да прилапа апартамента на лелята. Заряза си тенджерите, ролките за коса, даже раздумката с Данчето от третия етаж, Сончето и Васето от партера. Илийковците ходеха на пръсти покрай домашния стратег и не смееха да шукнат за манджичка, а я караха на сухоежбина...
Решението на проблема бавно зрееше в мозъчните гънки на Самоходова и една лятна привечер десетина дни след писмото, пробърнало домашния ред - то цъфна!
- Развод! - победоносно обяви пред Илийковците Амалия - Развеждаме се и така ти вземаш апартамента на лелчето, а аз този апартамент!
Илийката старши преглътна с опулени очи и зяпна неразбиращо срещу жена си.
- Ама...Как се развеждаме?...Ама, наистина ли?- той не можеше да смели информацията и тънкия тактически замисъл на Амалия Самоходова, която тържествуващо бе турила ръце на Ф срещу му.
- Фиктивно, Илийка...фиктивно се развеждаме и по този начин ще имаш правото да наследиш апартамента на лелчето, като едновремено с това ще запазим и този апартамент!
Илийковците най-после стоплиха. Замисълът на домашния гуру беше наистина брилянтен! Само Илийката старши се чувстваше неловко пред мисълта да му пише в паспорта "разведен", но пък още един апартамент не беше за изпускане!
Речено-сторено и бяха проведени адекватни действия, бяха подадени молби, а доверените Данче, Сонче и Васето бяха преведени в бойна готовност във вид на свидетели за непоносимостта на двамата Самоходови един към друг. Илийката Самоходов бе изпратен в София при лелчето да налива водица, пазарува, хвърля смет и уйдисва всячески на бабето, а Амалия тръгна по адвокати, съдилища и други институции. Илийката младши бе приет и замина в Шумен да следва.
Занизаха се месеци, години, дела, свидетели, чести връщания на Илийковци, Сашовци и Димитриевци...
Амалия живееше сама, с приятелките от входа. Делото мина, лъжите бяха изречени, приети за истини и заветният документ за развод бе прикътан в гардероба при нотариалния акт за апартамента. Скоро и името върху нотариалния акт за апартамента бе сменено - от Илия Самоходов на Амалия Самоходова.
Софийското бабе отдавна почина, апартаментът й вече бе притежание на Илийката Самоходов, но самият Илийка никакъв не идваше. Амалия взе да изпитва финансови затруднения, прибра си по-важните неща в кухнята, а останалите стаи даде под наем на студентки. Пишеше вразумителни писма на мъжа си с настояването той да се върне в семейното гнездо, а Софийското жилище да се даде под наем, но напразно...Илийката незнайно как се бе уредил някъде на работа и все й отговоряше, че още малко да се захлеби и ще се прибере...
Не се прибра никога повече. Оказа се, че някаква женичка го е завъртяла на пръстчето си, както Амалия го въртеше. Обади се по някое време, помънка по телефона и призна, че е подписал брак. Разбира се, Амалия вдигна кръвно, разбира се бесня и зачервена цяла го заплю в слушалката...Разбира се Содом и Гомор се срути върху главите не само на членовете от фамилията, но и връз главите на бедните, верни съседки - Данчето, Сончето и Васето, но всичко беше вече постфактум.
Хитрата Амалия Самоходова стана жертва на собственото си коварство...И, докато слизаха към партера от поредно гостуване с гледане на турско кафе при Амалия, Васето и Сончето се спряха на междустълбищната площадка да погледат от прозореца към задния двор на блокчето.
- Хитрата сврака с двата крака... - тъжно пророни Сончето.
- Ъхъ...тъй се получи май... - съгласи се Васето, като изви очи нагоре към кухненската тераса на Амалия Самоходова - да не би самата Амалия да дочуе репликите им, мотаейки се по терасата си.
14.03.2011
Радост Даскалова
Получил се е чудесен разказ!
Б.
цитирайБ.
Каквото им е на късмет - едно получаваш, друго губиш...
цитирайkalin8 написа:
Получил се е чудесен разказ!
Б.
Б.
на фейлетон бие разказчето:))
здравей, калин8!
bven написа:
Каквото им е на късмет - едно получаваш, друго губиш...
ми...въпрос на приоритети!:))
кое би избрал? - половинката си или апартамент?:))
здравей!
Поздравления, Радост:)
/надявам се Амалия да не ме е чула, па и теб да не те прочела..;)/
цитирай/надявам се Амалия да не ме е чула, па и теб да не те прочела..;)/
tiho da ne 4ue 4e 6te berem iadove!:))
цитирайРадост Даскалова/Надя Джантова/
Попаднах на написано от вас произведение
Писането на разкази за житейски истории, за вас е развлечение.
В този разказ има доста истина 50%, другото е измислица, основното е измислица.
Поради незнание или заради ползване на художествен похват, резултатът е обиден.
Ако писанието е плод на нанесена ви обида или унишение, е разбираемо.
Ако пишете разказана ви история, в която не сте сигуни, сменете поне имената.
Другото показва личностни негативи.
Вярвам че, като автор и популярна личност оценявате чуждото и ваше самоуважение, поради което
моля, изтрийте от публичното пространство написаната невярност.
Сашо Александов
цитирайПопаднах на написано от вас произведение
Писането на разкази за житейски истории, за вас е развлечение.
В този разказ има доста истина 50%, другото е измислица, основното е измислица.
Поради незнание или заради ползване на художествен похват, резултатът е обиден.
Ако писанието е плод на нанесена ви обида или унишение, е разбираемо.
Ако пишете разказана ви история, в която не сте сигуни, сменете поне имената.
Другото показва личностни негативи.
Вярвам че, като автор и популярна личност оценявате чуждото и ваше самоуважение, поради което
моля, изтрийте от публичното пространство написаната невярност.
Сашо Александов
Търсене
За този блог
Гласове: 3938
Блогрол