Прочетен: 13025 Коментари: 21 Гласове:
Последна промяна: 10.11.2018 21:18
По-късно по време на управлението на Александър Стамболийски законът е бил по-суров. Казвал се е "Закон за изтребление на разбойниците". Състоял се е от само 15 члена, но достатъччно добре описани , за да няма двузначно тълкуване. Сега много закони са така направени, че да има възможност за адвокатска изява, както и да се избегнат някои неудобни клаузи. За качеството на законите има много писано и мисля да не отделям много внимание. За пример отново ще посоча Американската конституция, която наближава да направи два века и половина и не е променяна. За нея имам отделна тема;
Блогът на barin :: Конституцията на САЩ като положителен пример за основен закон
Винаги президентите н или управляващите, когато встъпват в длъжност се заклеват с клетва и да спазват конституцията- основния закон за държавата.
На 1 декември 1887 г., по-малко от четири месеца, откакто е на власт, правителството на Стамболов прокарва в Народното събрание първия "Закон за изтребление на разбойничеството". Веднага прави впечатление формулировката - в нормативния акт не се говори за борба или ограничаване, а направо за изтребване. Този закон се приема за предшественик на разглеждания. Борбата с престъпността у нас всъщност започва веднага след Освобождението. Още през 1880 г. - скоро след Освобождението, на военния министър ген. Казимир Ернрот са вменени извънредни правомощия за изкореняване и унищожаване на бандите крадци. През 1887 г. пък е обнародван първият Закон за изтребление на разбойничеството, с който премиерът Стефан Стамболов създава потерите за преследването им. Бандитите или казано ошще разбойниците обикновено са се движили на групи от по 5-7 души. И преди е имало организирана престъпност, както в сегашното време.
Влизат в действие законите срещу разбойниците и за ограничаване свободата на печата, увеличава се броят на полицаите. Официалното оправдание за тези мерки е сигурността на държавата и княза, но фактическата причина е активността на опозиционерите, съвсем откровено подкрепяни от Русия. Противниците на Стамболов възприемат тактиката на затворнически действия Гласуваният само два дни закон предвижда извънредно положение в цели райони при появата на разбойници, образуване на потери, парични премии за всеки, който е заловил разбойник, и затвор до 15 години за този, който го укрива или му дава хляб, както и до 3 години за немарливост на чиновник от полицията. Вижда се, че наказаниета са доста тежки, обхващащи много замесени хора.
Да си дойдем на думата за закона за изтребление на разбойниците:
Утвърден е с указ N: 721 от 07.12.1922 г. и обнародван в „Държавен вестник”, брой 205 от 12 декември 1922 г. Съгласно допълнителните разпоредби седмица или повече, за различните народи им периодин е различно след публикуването в Държавен вестник законът влиза в сила.
Още през 1922 г. управляващите са разбрали какво е да си разбойник и са предприели мерки, за да няма много свобода на действие от тях. За съществуването на закона научих от едно от историческите предавания миналия месец по телевизията.
Ето пълният текст на Закона за изтребление на разбойниците:
Чл. 1. Разбойник се счита онзи, който по навик или занаят сам или с други лица извършва грабеж, насилие или убийство с цел за ограбване.
Чл. 2. Изтреблението на разбойниците в околията, дето са се появили, се възлага на полицията, жандармерията и войската. Ако тази сила е недостатъчна за изтребление на разбойниците, околийският началник може да образува потери, с които да ги преследва.
Във всяко населено място, където се забележат разбойници, кметът веднага назначава потеря за преследването им и донася на околийския началник.
Чл. 3. За началници на потерите ще се назначават лица, каквито околийският началник намери за добре.
Чл. 4. На отличилите се при преследването потераджии се дава възнаграждение от общия кредит, който се отпуска за изтребление на разбойничеството. Размера на възнаграждението ще се определи и дава от Министъра на вътрешните работи.
Чл. 5. Потераджия, който убие или залови разбойник, получава награда от 5-20 хиляди лева. Ако ли потераджията или длъжностното лице, което ги преследва, бъде убито, семейството му получава до 50 000 лв. обезщетение и инвалидна пенсия. Ако ли само осакатее, то получава награда 20 000 лв. и инвалидна пенсия. Лекуването на всички ранени и заболели по преследване на разбойниците е безплатно. Наградите се отпускат със заповед от Министъра на вътрешните работи.
Чл. 6. Околийският началник или началникът на потерята се разпорежда до общинската власт за храненето на потерите от самото местно население, където това е най-удобно за потерята. То е длъжно да им дава и квартири, когато това се намери за нужно.
Чл. 7. Ако някое лице, посочено от общинската власт за член в потеря, искана от околийския началник, умишлено откаже да участвува в нея или като участник в нея скрие или избегне да изпълни дълга си, като откаже да изпълни заповедите, давани му от началника, наказва се с тъмничен затвор до 1 година. Със същото наказание се наказват и онези административни и общински власти, които умишлено не изпълняват постановленията на настоящия закон.
Чл. 8. Министерството на вътрешните работи може да назначи, колкото намери за нужно, специални лица агенти за преследване на разбойниците, които агенти могат да бъдат изпращани в разпореждане на околийските началници в борбата им с разбойниците. Тяхната заплата ще бъде определена по щат, изработен от Министъра на вътрешните работи, одобрен от Министерския съвет.
Чл. 9. Така образуваните потери и назначени агенти, заедно с другата въоръжена сила, преследват разбойниците. Като общ началник на тази сила в окръга е окръжният управител, а в околията – околийският началник.
Чл. 10. За разбойници се обявяват и онези лица, за които полицията, въз основа на събрани доказателства, донася на надлежния съд, че те са извършили разбойничества. Съдът на другия ден след получаване полицейското донесение, прави публикация в най-близкия местен вестник и съобщения до всички общини на околията, където е местожителството на подозряното лице или където е станало известно като разбойник, и ако в двадесетдневен срок никой от роднините или познатите на това лице не установят къде се намира, съдът го обявява за разбойник и обнародва това в „Държавен вестник”.
Чл. 11. Заловените разбойници се съдят от областния съд в околийския център, в района на който са заловени, в 7-дневен срок от залавянето им по закона за углавното съдопроизводство (чл. 649-656). Съдът веднага с пристигането си взема всички мерки и разпоредби да гарантира бързото разглеждане на делото. З а б е л е ж к а: Всички власти са длъжни да дават най-голяма спешност на разпоредбите на съда.
Чл. 12. Осъденият на смърт разбойник се обесва на публично място в центъра на околията.
Чл. 13. (1) Осъждат се на повече от 5 години строг тъмничен затвор или на доживотен строг тъмничен затвор онези лица, които като узнаят положението и качествата на разбойниците, им стават укриватели, без да са били принудени за това с насилие.
З а б е л е ж к а: (1) – Чл.13 от закона за изтребление на разбойничеството, доколкото се отнася до дела за грабежи, се отменява съгласно & 3 от закона за допълнение на някои от наказанията и на съдопроизводството по делата за грабежи – обнародван в „Държавен вестник”, брой 264 от 23 февруари 1922 година.
Чл. 14. Всяко лице, което знае къде се намират разбойниците и не донесе веднага на властта, се наказва с тъмничен затвор до 1 година.
Чл. 15. Настоящият закон отменя всичките закони, които му противоречат.
„Държавен вестник”, брой 205 от 12 декември 1922 г.;
Забелязвам уместно и подходящо подбраната снимка от Дяволския мост между с. Дядовци и с. Латинка( в които почти няма население). Снимката ми напомня за филма"Време разделно", като си спомням, че на dvd-то на корицата беше подобна.
Всичко в закона е обяснено точно и няма място за измъкване. На наказание подлежат и тези, които укриват престъпниците. Ако сега има подобен действащ закон може много хора да се окажат в нарушение на закона. Струва ми се, че "Закон за изтребление на рaзбойниците" е доста добре изпипан и е бил приложим. Неговият предшестващ закон е бил в сила за кратко, но и той също, защото Александър Стамболийски пада от власт още през 1923 г. след Деветоюнския преврат.
За "Закон за изтребление на разбойниците" намерих още информация, от която става ясно каква е била необходимостта да се състави и прилага впоследствие. Законът има силни насърчителни мерки за борците срещу бандитите. На отличилите се при преследването потераджии се дава възнаграждение от общия кредит, който се отпуска за изтребление на разбойничеството. Размерът на възнаграждението се определя и дава от министъра на вътрешните работи. Потераджия, който убие или залови разбойник, получава награда от 5-20 хиляди лева, гласи законът. “Ако ли потераджията или длъжностното лице, което ги преследва, бъде убито, семейството му получава до 50 000 лв. обезщетение и инвалидна пенсия. Ако ли само осакатее, то получава награда 20 000 лв. и инвалидна пенсия. Лекуването на всички ранени и заболели по преследване на разбойниците е безплатно.”
Заловените разбойници се съдят от областния съд в околийския център, в района на който са заловени, в 7-дневен срок от залавянето им по Закона за углавното съдопроизводство. Съдът веднага с пристигането си взема всички мерки и разпоредби да гарантира бързото разглеждане на делото. Осъденият на смърт разбойник се обесва на публично място в центъра на околията. Не е имало случаи на прекомерни дълго отлагане и проточване във времето дела срещу престъпниците. Законът е и финансово обезпечен. За бюджетната 1922/23 година са гласувани 20 млн. лв. за преследване на разбойническите банди, които върлували в страната. Извършването на Деветоюнския преврат осуетрява намерението на земеделското правителство и променя нещата в България По мнението на редица историци законът сравнително успешно се справя с ширещото се бандитство по онова време. Актуални и в наши дни са други два закона от преди век и повече - Законът за преследване на незаконно обогатените чиновници и Закон за съдене на министрите. Първият закон е обнародван в “Държавен вестник” на 18 януари 1895 г. и съдържа само 6 точки:
Всеки чиновник бил длъжен да представи в срок от 2 седмици точна сметка на обогатяването си, ако началството му поиска това. В случай че откаже, чиновникът се уволнява. Ако се окаже, че наистина имотите са незаконни, те се отнемат в полза на “държавното съкровище”. Законът за министрите пък е от 1880 г. През декември 1922 г.,кабинета "Стамболийски" внася в парламента - и депутатите гласуват, Закон за изтребление на разбойниците.. Любопитното е, че той има предшественик - от 1887 г. Разликата между текстовете на двата закона е незначителна, например в това, че според първия потераджиите са получавали месечно заплащане и към него - награда, ако убие или залови разбойник.
Размерът на наградите е чувствително завишен в по-новия закон - от 50 до 500 лева според "важността на разбойника и степента на подвига" през 1887 г., до 5-20 хиляди лева 25 години по-късно. Достатъчно било искане на една 1/4 от депутатите, за да се привика министърът за обяснения в парламента. След като свършат “пренията”, Народното събрание гласува дали е съгласно с предложението министърът да бъде съден.
Тагове:
© Обречената на неуспех борба с престъпн...
© Индийската връзка
Поздрави!
Поздрави!
Поздрави!
Поздрави!
10.11.2018 15:55
Поздрави!
... тези закони?
В контекста на Закона (който цитираш) е българският филм от 1986 г. "Съдията" на режисьора Пламен Масларов.
И тъй като това ми е било професия от - къде от любопитство, къде от професионализъм съм правил проучвания в тази насока - Та?
Наред с откровеният бандитизъм(тоест криминално-користна престъпност). Имаме и политически такъв, като част от "героите" са както "криминални" така и "политически"?
Едни такива чисто криминални са примерно върлувалият през 20-те и 30те години на миналият век, във варненско Демир Пеев – Демирчето. Унищожен той и хората му след полицейско-издирвателна операция.
Друг чисто политически разбойник е капитан Набоков(Николай Александрович ) който по поръка на руското-царско правителство се опитва на няколко пъти чрез въоръжена четническа дейност да дестабилизира гражданско-политическия мир в България с цел отстраняване на законно избраната власт. Той и четата му са унищожени през м.октромври 1887 г.
През по-късно време - в съучастие с Коминтерна(разбирай Съветска Русия) на нуколко пъти чрез използване на изявени фигури от криминалния свят се правят опити за дестабилизиране или откровенно сваляне на избраната законна власт в България. Част от тези "герои"(на чужда служба) е небезизвестния Стою Неделчев "Чочоолу", станал генерал за заслугите си към СССР и БКП след "Девети". Подобен е и Добри Терпешев, генерал, и първи вице-премиер след "9.IX.44", този е участвал още от 1920 г. в банд-формированието на Митьо Ганев Орманов - откровен бандит, привлечен от БРП(к) в организираното четническо движения след неуспешното от 1923 г. въстание!
Унищожен и не без помоща на белогвардейци-доброволци(врангеловци) търсещи реванш след поражение си от Съветска Русия!
- Трябва да знаем историята си - ако искаме да сме родолюбци!
П.П.
На М. Ганев му бе ИЗКУСТВЕНО създаден ГЕРОИЗИРАН ОБРАЗ - като на "съзнателен революционер" :))) от комунистическата ни кинематография във филма "Последния войвода" от режисьора Н. Вълчев.
Поздрави!
10.11.2018 16:24
Поздрави!
... този адрес(?):
http://macedonia.kroraina.com/arc/arc_7.htm
ЦИТАТ:
"Телеграма от директора на азиатския департамент до посланика в Букурещ Хитрово
от 15 декември 1887 г.
Председателят на С.-Петербургското славянско благотворително общество се обърна към министъра на външните работи с ходатайство за отпускане на пушки и боеприпаси за експедицията на капитан Набоков в България. На отправеното към нашия посланик в Константинопол запитване относно възможностите за преминаване на експедицията на капитан Набоков през турска територия и за успеха, очакван от споменатата експедиция, тайният съветник Нелидов уведоми статс-секретаря Гирс, че за експедицията на капитан Набоков, като съставена от българи и черногорци, таен преход през Турция е безпрепятствено възможен; що се отнася до очаквания успех от тази експедиция, то като се основава само на сведенията на живеещия в Константинопол българин Драган Цанков за малобройността на бургаския гарнизон и за неодобрението на населението към настоящото българско правителство, г-н Нелидов разчита на благоприятен изход. Освен отзивите на г-н Драган Цанков нашият посланик в Константинопол няма други сведения от България.
При разглеждане ходатайството на председателя на славянския комитет, на благотворителното общество, а също и на телеграмата на ваше превъзходителство с вчерашна дата министърът на външните работи изрази желание първият секретар на императорската мисия да представи лично на статс-секретаря заключенията си по заявлението на майор Паница.
Като разреших двуседмичен отпуск в Русия на колежкия съветник Виламов, имам чест да моля най-покорно ваше превъзходителство да благоволите да отдадете разпореждане за предоставянето му ОТ СУМИТЕ НА ОКУПАЦИОННИЯ ФОНД(?) на куриерско пособие в установения размер до С.-Петербург и обратно до Букурещ, като предложите на г-н Виламов незабавно да дойде в Петербург.
подпис:Зиновиев"
- край на ЦИТАТА!
П.П.
Тази книга "Авантюрите на руския царизъм в България" под редакторството на В. Коларов - да същият от БКП, следва да се прочете - както и ...?
Виновниците за погрома на България - от Методий Кусев ... пак там в "крорайна"!
Следва да се четат и знаят ЗАДЪЛЖИТЕЛНО от българските офицери - ако те са действителни патриоти и родолюбци!
И. според мене имаме крещаща нужда от един Стамболов сега.
Но рибата се почиства първо откъм Главата!
10.11.2018 17:35
И. според мене имаме крещаща нужда от един Стамболов сега.
Но рибата се почиства първо откъм Главата!
“ Най-важната поука, КОЯТО НИ ДАВА ИСТОРИЯТА на миналото, е, че НОВ РЕД И ПОДНОВЕН ДУХ СА НЕРАЗДЕЛНИ, че те са едно и също нещо, че въобще човешките действия не могат да бъдат друго нещо освен конкретизирано духосложение.
Иначе казано, ИСТИНСКИЯТ ОБЩЕСТВЕН ПРОГРЕС Е ВЪПРОС НА ПРЕВЪЗПИТАНИЕ; пътят на прогреса е път, който върви от НОВ ЧОВЕШКИ ТИП КЪМ НОВ ТИП НА ОБЩЕСТВО, от ПРЕСЪЗДАВАНЕ ВЪТРЕШНО към ПРЕСЪЗДАВАНЕ ВЪНШНО.
Тази истина е формулирана у много историци и по следния начин:
ПРОГРЕСЪТ не Е друго освен ПОУКА от живота, ПРИДОБИВАНА ПОСТЕПЕННО И ПОСТЕПЕННО ПРЕВРЪЩАНА В РЕФОРМИ.“ – Ст. Михайловски
Като ще допълня!
Обществото - само е заслужило управниците си!
Защото без човек с подновен дух - нов социален ред не се ражда!
Но се замислих и за друго, което може да е обширен дебат!
На базата на тези разсъждения би трябвало да прогнозираме развитието на социалното общество! И ако са естествени е така, но май се оказва че някой ДРУГ НИ ПРОГНОЗИРА НАС !!!
И тогава какво ???
Но се замислих и за друго, което може да е обширен дебат!
На базата на тези разсъждения би трябвало да прогнозираме развитието на социалното общество! И ако са естествени е така, но май се оказва че някой ДРУГ НИ ПРОГНОЗИРА НАС !!!
И тогава какво ???
е нещо като дървено дърво.
Поздрави!
11.11.2018 15:00
Поздрави!
Поздрави!