Сега... може и да не сте в течение, обаче аз съм най-красивата!... в Истанбул. Абе, аз и тука не съм съвсем крокодил, ама в Истанбул съм... ху-бост-кап-ка!!... Инак да кажеш... съм една такава - с коса, и нос имам, намира ми се отзад и отпред каквото си трябва... ей толчава на бой - нищо особено... Ама щото съм малко по-бяла и по-пухкава отколкото трабва ли?...

Абе, красива съм в Истанбул и това е!!... Още като стъпих на тротоара в Театро махале и... айдеее красива! Ама това Никол Кидман, това Анджелина Джоли - ряпа да ядат... Цялата мъжка популация на Истанбул впери в мене мазни и похотливи погледи, пълни с нескрит мерак... То не беше преблизване на мустаки, то не беше подвикване "Оф-оф-оф!", то не беше обръщане след мен... и  явно показване какво ми мислят... Пък да не речеш! - бях се стъкмила - поли доземи, 3/4 ръкави, уж да не се гологъзя, ама на!... то красота... можеш ли я скри? По едно време тъй настойчиви станаха,че се наложи придружаващите ме лица да направят бодигардски шпалир около мене, та да не бъда отмъкната от подивяла мъжка тълпа в някой сокак с викове "машшалла" и "чок гюзель".
              (Сега отивам да си шия полата отзад, щото така силно ми се въртеше опашката от кеф, та полата сега виси на парцали...)

Та вървя си, значи, по улицата в Истанбул - една такава крррасииива и... гледам, продават топли банички... Мммм, аз обича банички! Отивам аз и айдеее... цоп! - 100 грама банички... Ма това там не е като нашите схумнати банички! То е едно дебело почти педя, многопластово нещо - също като домашна баница... в тави... и ги запълнило догоре тавите! Режат го на грам с един заоблен нож, като тия за пици... Та вземам тържествуващо топлото и апетитно нещо аз... сложено на картонена чинийка и се оглеждам да се курдисам някъде, та да го уважа...

Обаче, се сещам, че тъй няма да е лошо, да си закупя и едно кисело мляко, та изживяването да е пълно. И с баничка в ръка се дрънвам в първата бакалия. Сирене, маслини, колбаси, консерви, лютеничка "Хорце"(?!?) и хладилни витрини със стройни редици кисело мляко. Гледам, пуля се като коте в календар, да разбера турските надписи. Първо, защото не съм полиглот - говоря само 2 чужди езика, между които не е турският, и второ, защото не понасям овчи продукти, та много ми е важно да закупя краве кисело мляко. Ни картинка, ни нищо!! Да бяха поне нарисували там някоя крава! - Ма не! - некакви завранкулки с преобладаващо У-умлаут... Вземам тогава една кофичка кисело мляко, потопорчвам се пред бакалина и задавам следния въпрос: "Млякото "Бее" ли е?... или "Муу"??? При което придружаващите ме лица получават конвулсии от смях и започват да се гърчат по пода. Човечецът ме гледа полуусмихнат (тая пък, кво иска?). "Беее или Мууу?" - настоявам с въпроса... И даже слагам пръсти на главата си да изобразя рога... И него го халоса смехът, ама успя да се довлече до хладилника и да ми даде мляко тип "му".